Борис Христов: Музиката трябва и да се вижда
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Борис Христов е роден на 18 май 1914 година в Пловдив, в фамилията на Райна и Кирил Христови. Още от дете показва доста положителни гласови благоприятни условия в хора на катедралата „ Св. Александър Невски “ в София. След 1940 година става солист на хор „ Гусла “, а през 1942 година Завършва Юридическия факултет на Софийския университет.
Борис Христов с майка си - фотография с подпис за Елиана Митова
Певческите му умения и качества впечатляват мнозина и това става причина през май 1942 година да получи стипендия от държавното управление на Царство България (с персоналното присъединяване и поддръжка от страна на Цар Борис III). Борис Христов отпътува на образование и специализация в Милано, Италия, при Рикардо Страчари (1875 – 1955), прочут баритон от началото на 20 век.
Борис Христов в ролята на “Годунов ”
Оперния си дебют прави в ролята на Колин от операта „ Бохеми “ в Реджо ди Калабрия на 12 май 1946 година През идващите години Христов се изявява в няколко функции в миланската Ла Скала, във венецианската опера Ла Фениче, в операта на Рим, в лондонската опера Ковънт Гардън, а също по този начин и в оперните театри на Неапол, Флоренция, Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро и други
Борис Христов и брачната половинка му Франка по време на записите в храм-паметника " Св. Александър Невски "
През 1950 година получава покана да пее в нюйоркската Метрополитън Опера, само че не е позволен на територията на Съединени американски щати заради емигрантския закон на Маккарън (забраняващ издаването на входни визи на поданици на страните от Съветския блок), макар че не живее в България от десетилетие и в действителност има позволение за непрекъснато престояване в Италия. След отпадането на това ограничаване Христов прави дебюта си в Съединени американски щати в операта на Сан Франциско. След това, макар многото предложения от Метрополитън опера, той по този начин и не гостува там.
Борис Христов беседва с кралица Елизабет Втора
През цялото време на престояване в чужбина връзките на Борис Христов с комунистическото държавно управление в България остават напрегнати и на моменти напряко враждебни. На великия бас е отказвана входна виза за България. Христов намерено и постоянно е противопоставян на артисти от България (Николай Гяуров, например) посредством интриги и подмолни измами. Стига се до такава степен, че не е позволен на погребението на татко си през 1961 година Завръща се в родината една година по-късно след 20-годишно неявяване.
Ето какво споделя самият Борис Христов в книгата на Карло Курами и Маурицио Модуньо „ Борис Христов – Живот, глас, изкуство ”:
„ Няма нито един образец за глас, който, въпреки и естествено огромен, да не е имал потребност да бъде обработен и моделиран. Това е по този начин, тъй като най-съвършеният инструмент в света би трябвало да е постоянно в положение да „ свири ” добре и да дава отговор на всичко, което се чака от него.
В операта жестът, държанието, наличието служат, с цел да усилят гласа. Музиката би трябвало и да се вижда по този начин, както се слуша. Много неща, които не биха се забелязали, в случай че се разчита единствено на гласа, се постановат с помощта на театрални похвати.
Аз съм правилен на текста. Това е всекидневната ми настолна книга. Дори съм уверен, че в случай че последвам тъкмо музикалната линия, в никакъв случай няма да се уморя. Онези, които желаят да пеят мощно и ослепително, като се изключи че с това лимитират прекалено много изразната си палитра, не вършат нищо по-различно от огън от суха трева.
Трябва постоянно да знаеш какво можеш да пееш и какво към този момент или още не можеш да пееш. Едва след 10 години упорита работа човек стартира да познава ненапълно гласа си. И в случай че доста бързаш, можеш да го погубиш окончателно. “
Инфо: afish.bg
